Ивайло Колев, наемател на помещението, в което са се събирали членове на организацията „Кръв и чест“, остава в ареста, реши Пловдивският районен съд. На Ивелин Велев, посочен като помагач, е определена парична гаранция от 1000 евро, а 18-годишният му син е освободен.
Тримата са обвинени в проповядване или подбуждане към дискриминация, омраза и насилие, основани на раса, национална принадлежност или сексуална ориентация.
Пред bTV психиатърът Веселин Герев и Тихомир Безлов, главен експерт в програма „Сигурност“ към Центъра за изследване на демокрацията, коментираха причините за популярността на радикалните младежки групи.
Според Безлов подобни организации съществуват в България от години. Той припомни, че „Кръв и чест“ се е появила публично в Пловдив още през 2001 г., когато са били регистрирани различни инциденти. По думите му през 2012–2013 г. е имало и опит за регистриране на националистическа политическа партия.
Експертът посочи, че институциите са запознати с определени групи и мрежи, но към тях не се подхожда системно. През годините са постъпвали сигнали за подобни структури във Враца, Плевен, София и други градове. При повдигане на обвинения обаче вниманието често се насочва към конкретния акт на насилие, а не към престъпленията от омраза като по-широк проблем.
Безлов направи връзка и с убийството, извършено от петима тийнейджъри на Младежкия хълм в Пловдив. Той изрази надежда случаят да доведе до по-голям обществен и институционален фокус върху радикализацията на младежите и насилието.
По думите му не може да се каже категорично дали радикалните групи са подценявани от МВР и службите за сигурност, но е очевидно, че липсва постоянна работа по темата. Така тя периодично излиза от дневния ред.
Психиатърът Веселин Герев смята, че младите хора, които се присъединяват към подобни организации, невинаги познават задълбочено идеологията, чиито символи използват. Според него екстремистките групи често се превръщат в средство за компенсиране на емоционален дефицит и усещане за душевна празнота.
Герев определи семейната среда като важен фактор. Сред рисковите обстоятелства той посочи липсата на внимание и разбирателство, трудностите на самотните родители и различните форми на домашно насилие. По думите му някои младежи намират в радикалните групи усещане за принадлежност, разбиране и възможност за изява.
В конкретния случай с „Кръв и чест“ се предполага, че родител е участвал в организацията заедно със сина си. Според психиатъра личният пример на възрастния може да насърчи поведението на детето и да засили влиянието на групата.
Герев подчерта, че преходът от идеология към агресивни действия зависи и от личностните характеристики на участниците. По думите му хората, които не проявяват склонност към импулсивна агресия или тормоз над други членове на обществото, обикновено не биха се присъединили към подобна група, независимо от пропагандата.
