# На 12 август 1853 г. е роден Стоян Заимов – основател на Военноисторическите музеи в Плевен
Историята на България пази имената на личности, съчетали революционна дейност, просветителска мисия и обществен принос. Техният труд продължава да живее както в книжовното наследство, така и в музеите и паметниците, съхраняващи националната памет.
На 12 август 1853 г. в село Рупките, Чирпанско, е роден Стоян Стоянов Заимов – български възрожденец, революционер, просветен деец, общественик и писател, оставил значима следа в историята на България и Плевен.
През 1867 г. Заимов постъпва в прочутото за времето си Старозагорско петокласно училище. Две години по-късно се запознава с Васил Левски и се включва в основания от него революционен комитет. Заимов става куриер на комитетската поща между Чирпан и Стара Загора.
През есента на 1870 г. завършва едногодишен педагогически курс в Пловдив. На следващата година започва работа като учител в Хасково, а през 1872 г., в присъствието на Васил Левски, е избран за член на Хасковския таен революционен комитет.
През 1873 г. 25 участници в хасковското съзаклятие, сред които и Стоян Заимов, са осъдени на вечно заточение в Диарбекир. През ноември 1874 г. той успява да избяга, снабден с паспорта на полския емигрант Антон Бенковски, и достига до Румъния.
Като един от основателите на Гюргевския централен революционен комитет Заимов се включва в организацията на Априлското въстание и е избран за апостол на III Врачански революционен окръг. След неуспеха на въстанието извънреден турски съд го осъжда на смърт. По-късно присъдата е заменена с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д’Акр в Палестина, където той дочаква края на Руско-турската война.
След Освобождението Стоян Заимов заминава за Русия, където учи в Московския педагогически институт. Завърнал се в България, той учителства в Шумен, Варна и Кюстендил, пише методически правила и учебници и превежда педагогическа литература. През 1903 г. е назначен за директор на Националната библиотека.
Особено значим е приносът му за създаването на поборнико-опълченските дружества в България и за изграждането на паметници на признателността. През 1892 г., на Втория конгрес на дружествата, е взето решение за формирането на комитета „Цар Освободител Александър ІІ“. Основната му задача е да събере необходимите средства за построяването на паметник на Александър ІІ и дом за българските ветерани, поборници и опълченци.
За председател на комитета е избран Стоян Заимов, а за почетен председател – българският княз. В периода 1903–1907 г. комитетът изгражда паметника на Цар Освободител в София, Параклис-мавзолея и Скобелевия парк в Плевен. В музеи са превърнати къщите в Плевен, Пордим, Горна Студена и Бяла, в които по време на Освободителната война са пребивавали руският император Александър ІІ и руската и румънската Главни квартири.
На 15 август 1908 г. Стоян Заимов е назначен за пръв директор на Управлението на Военно-историческите къщи музеи и паметници със седалище в Плевен. Той заема длъжността до края на живота си – 9 септември 1932 г.
Заимов оставя богато книжовно наследство, включващо преводи, мемоари и други произведения. Сред по-значимите му трудове са „Миналото. Белетристически и исторически очерци из областта на българските движения от 1870-1877 г.“ в четири тома, издадени през 1884–1888 г., както и „Васил Левски. Дяконът. Кратка биография“ от 1895 г.
Днес къщата на Стоян Заимов в Плевен е превърната в музей „Стоян и Владимир Заимови“. В близост до нея се намира Паметникът – гробница на Стоян и Владимир Заимови, изграден през 1960 г.
Снимки: Къщата в Плевен, в която е живял Стоян Заимов
РВИМ – Плевен
