Уредникът в отдел „История на България 15. – 19. век“ в Регионалния исторически музей – Плевен Мария Лилова представи плевенския принос към Априлското въстание по време на гостуване в Националния пресклуб на БТА в града. Поводът беше представянето на нов брой на списание ЛИК, посветен на 150 години от избухването на въстанието.
По думите на Лилова Плевен е попадал в Първи (Търновски) революционен окръг. В самия град обаче не се стига до масово въоръжено надигане заради силното военно присъствие на османските власти и извършваните превантивни арести след Арабаконашкия обир. Въпреки това плевенчани участват активно в събитията, като се включват в чети, действащи в други части на страната, а имена, свързани с Плевен, оставят следа както в Ботевата чета, така и в ръководните структури на революционната организация.
Сред по-възрастните четници на Христо Ботев е Хаджи Бенчо Николов, роден в Плевен на 18 октомври 1836 г. Той произхожда от заможно занаятчийско семейство и често пътува до Румъния, а през 60-те години се установява в Турну Мъгуреле, където отваря собствен дюкян за шиене и продажба на кожуси. Там се сближава с плевенския търговец и революционен деец Данаил Попов – близък съратник на Васил Левски и приятел на Христо Ботев. Хаджи Бенчо е сред 25-те четници, присъединили се към Ботевата чета от Турну Мъгуреле. Участва в сражението при Милин камък на 18/30 май, където е ранен, а поради липса на данни се предполага, че е сред четниците с неуточнена съдба.
С името на Плевен след Освобождението се свързва и Ботевият четник Прокопи Дянков. Той е роден в Свищов на 19 февруари 1851 г., учи в Свищов, а след това завършва Николаевската гимназия в Русия през 1871 г. В Одеса се запознава с Христо Ботев, а през 1875 г. заминава за Румъния, където отново се среща с него и е привлечен към национално-освободителното движение. В четата е десятник и се качва на парахода „Радецки“ на 16 май при Бекет. Участва в сраженията до разпръсването на четата след битката край Лютиброд. След разгрома е заловен, след като е предаден, и е сред подсъдимите в първия русенски процес, където получава присъда доживотна каторга в крепостта Акия (днешен Израел). След Освобождението от 1889 г. живее в Плевен, създава семейство, а домът му е бил на мястото на днешната Стоматология. Включва се и в първата комисия за установяване на лобното място на Христо Ботев. Умира на 22 юли 1927 г. в Плевен.
Като ключова фигура, свързана с подготовката на Априлското въстание и с Плевен, Лилова посочи и Стоян Заимов. В началото на 70-те години на XIX век той участва в създаването и дейността на революционен комитет в Хасково, а по-късно е осъден на заточение в Диарбекир. Успява да избяга и да стигне до Румъния, където се среща с Любен Каравелов, Христо Ботев и други дейци. На 12 август 1875 г. е избран за член на обновения Български революционен централен комитет, който взема решение за въстание и му възлага план за подпалване на Цариград с цел да се улесни замисленото Старозагорско въстание, като негов помощник е Георги Бенковски.
Заимов е сред основателите на Гюргевския революционен комитет и е определен за главен апостол на Трети (Врачански) революционен окръг. В рамките на подготовката изработва устав и подпомага финансирането на други окръзи. От януари до май 1876 г. развива агитационна дейност в Оряхово, Лом, Берковица, Бяла Слатина, Плевен, Орхание и София, но не предприема вдигане на Врачанския окръг. След разгрома на въстанието е заловен и осъден на смърт, като присъдата е заменена с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д’Акр (днес Акра/Акия). Освободен е по общата амнистия след Санстефанския мирен договор и се завръща в България.
В по-късните години Заимов има важна роля и в съхраняването на историческата памет. През 1892 г. оглавява комитет „Цар Освободител Александър II“, който набира средства за паметник на императора и за дом на ветерани, поборници и опълченци. В периода 1903–1907 г. комитетът реализира изграждането на паметника на Цар Освободител в София, както и Параклис-мавзолея и Скобелевия парк в Плевен, и работи за превръщането в музеи на сгради, свързани с Руско-турската война, в Плевен, Пордим, Горна Студена и Бяла. От 1908 г. до смъртта си през 1932 г. Стоян Заимов живее в Плевен и е директор на Управлението на военно-историческите къщи музеи и паметници.
Източник: БТА – „Каква е плевенската следа в Априлското въстание разказа уредникът в отдел „История на България 15. – 19. век“ в Регионалния исторически музей (РИМ) Плевен Мария Лилова“.
