Днес източните християни отбелязват Васильовден – празник в чест на Св. Василий Велики, един от най-значимите философи, богослови и писатели на ранното християнство. Денят е познат в народния календар и с редица други наименования като Василовден, Василица, Сурва и Сурваки, които отразяват богатството на българските традиции.
Празникът е тясно свързан с обичая сурвакане – символичен ритуал за здраве, плодородие и късмет през новата година. В нощта срещу Васильовден групи от млади мъже, известни като сурвакари, камилари, бабугери, старци и джамали, обикалят домовете в селата и градовете. Те сурвакат стопаните с дрянови пръчки и отправят благословии. На самия празничен ден в обичая се включват и деца, които също сурвакат за здраве.
Сурвакарските дружини имат водач, както и участник, който изпълнява ролята на магаре и събира даровете – пари и хранителни продукти. Сурвачките са изработени от дрян и са украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. Според народните вярвания дрянът е символ на здравина и дълголетие, тъй като е сред най-издръжливите дървета, разцъфва рано и дава плод късно.
Вечерта преди празника в много домове се приготвя традиционна баница с късмети, в която се поставят дрянови пъпки и монета. В полунощ най-възрастният член на семейството завърта баницата, а късметите предвещават каква ще бъде годината за всеки.
По повод Васильовден имен ден празнуват Васил, Василен, Василена, Василий, Василия, Василка, Васка, Весела, Веселин, Веселина, Вълко и Вълчо.
