Венета Йочева представи в Плевен новата си книга „Лозето на съдбата“ в залата на Художествена галерия Дарение „Колекция Светлин Русев“.
„Лозето на съдбата“ е шестото заглавие в творчеството на авторката. Пред БТА Йочева разказа, че първите ѝ четири книги са документални очерци, посветени на личности и събития от родното ѝ село Брест, община Гулянци. След тях тя се решава да напише повестта „Мино“, чието заглавие е името на момче. Книгата е посветена на децата без родители, които нямат на кого да кажат: „Гушни ме, мамо! Страх ме е!“.
Успехът на „Мино“ я насочва към идеята за роман. Темата за лозето, по думите ѝ, е свързана със селския бит и с историята на нейното семейство и отдавна я вълнува. Баща ѝ е бил майстор на бъчви, а самата тя е родена на 14 февруари. В една безсънна нощ взема решение и за героите, които ще водят сюжета.
Романът е написан за седем месеца. Действието се развива в имение край българско село, собственост на лекар – акушер-гинеколог, представител на трето поколение медици. В семейството му има традиция: бащата е завършил медицина в Съветския съюз, а дядото – във Франция, което поражда и постоянен спор коя школа е по-добра – източната или западната. Главният герой Смилян Тодоров завършва в България, но специализира в САЩ.
Смилян среща бъдещата си съпруга след драматичен инцидент – срещу нея е извършен опит за изнасилване, след който тя изпада в безсъзнание. Той спасява живота ѝ и я приютява в дома си, за да ѝ помогне да се върне към реалността. Жената се страхува да излиза навън, тъй като нападението е станало в лозето на родителите ѝ.
Книгата беше представена от редактора ѝ и секретар на Сдружение „Дружество на писателите“ – Плевен Татяна Любенова. Пред БТА тя определи написването на романа като изключителен акт и подчерта разказваческите качества на Йочева, която ангажира читателя с прост, естествен и чист български език, незасегнат от съвременните чужди влияния. Според Любенова именно това прави текста интересен и лек за четене.
Тя допълни, че заглавието „Лозето на съдбата“ е избрано неслучайно, защото лозето е символ, който сплотява хората в едно селище. То се възприема не само като поминък, а и като нещо духовно, носещо духа на времето и духа на българите.
За музикалното настроение на публиката се погрижиха ученици от Националното училище по изкуствата „Панайот Пипков“ – Момчил Иванов (тъпан) и Валентин Иванов (гайда).
Източник на информацията: БТА (Венета Йочева).
