Плевен е в режим: водата се спира и пуска по график, а когато се възстанови подаването, течението от чешмите често е мътно и на места кафяво или бяло. Местната Регионална здравна инспекция (РЗИ) уверява, че резултатите от лабораторните им тестове потвърждават безопасността на водата. Това заявление обаче остава с едно голямо условие – Всяка една инспекция и независима лаборатория изисква пробите се взимат след като водата бъде източена в рамките на минимум 5 минути на пълен дебит и потокът е възстановил нормалния си вид, т.е. след като първоначалният мътен слой е отминал.
На практика това означава, че гражданите са принудени да отделят време и вода, за да се уверят, че чешмяната вода е „изчистена“. Ако се приеме реалистична средна стойност от ~8 L/min (типичен дебит на повечето смесители), изпускането на пет минути пълен дебит води до около 40 литра отпаднала вода. Тъй като водата идва два пъти дневно, това е 80 литра дневно, или около 2.4 куб. метра на месец на домакинство. Това не е дребен ресурс при условия на воден режим и усилени икономии.
Местните жители описват ситуацията като системен проблем: хора се оплакват, че дори когато водоподаването е възстановено, чешмите дават „кална“ течност и мнозина предпочитат да не я пият или да използват еднократни запаси бутилна вода. Протести и сигнали са стигнали и до централните медии и институции, а гражданите търсят конкретни решения и ясно комуникиране от институциите.
В официалните изявления здравните инспектори посочват, че замътването е очакван феномен при аварии и при режим (поради въздействието върху водопреносната мрежа), и че то „не влошава безопасността“ от гледна точка на анализите — но съветват хората докато водата е мътна да я източват и да не я използват за пиене. Това препраща отговорността към потребителя: не институцията да осигури постоянен, безопасен и чист поток, а гражданинът да прави допълнителни операции (и да похабява вода), за да получи това, което по принцип трябва да бъде осигурено от системата.
Въпросите, които остават без задоволителен отговор:
- Защо пробите за годността се взимат след източване, при положение че голяма част от населението не може или не желае да губи вода и време, за да достигне до „изчистен“ поток?
- Защо няма системни мерки за по-бързо и ефективно изчистване на мрежата от страна на ВиК дружеството, вместо да се разчита на индивидуалната инициатива?
- Какви са реалните здравни рискове при краткотрайното замътване и дали комуникацията към населението е достатъчно прозрачна и еднозначна?
- Ще компенсира ли ВиК плевенчани за загубата на тези 2.4 куб.м вода месечно?
Заключение
РЗИ казва, че водата е безопасна – но методологията на изследване и практическата реалност превръщат това „безопасна“ в условен щит, зад който стои допълнителното бреме за всеки дом: ежедневно източване и разход на 2.4 куб. метра месечно само за да имаш вода, която можеш да ползваш за пиене. Това не е просто статистика — това е измерение на неспособността на системата да гарантира достъп до надеждна и чиста питейна вода. Институциите дължат повече от уверения – те дължат конкретни мерки за намаляване на замътването, за алтернативни доставки и за по-прозрачна комуникация към гражданите.
