Ако войната в Близкия изток продължи повече от три месеца, макроикономически оценки сочат риск от рецесия в редица държави, включително България, както и възможно негативно отражение върху трудовия пазар и доходите. Това би било неблагоприятен сигнал за имотния пазар, най-вече за жилищния сегмент, коментира Добромир Ганев – бивш председател на Националното сдружение „Недвижими имоти“ и партньор в „Комфорт & Форос Брокърс“ – в предаването „ИмоТиТе“ с водещ Христо Николов.
По думите му данни на Агенцията по вписванията показват осезаемо охлаждане на активността от началото на 2026 г. През първите два месеца на годината броят на покупко-продажбите намалява средно със 17% за страната, като спадът е 13% за София, 22% за Варна и Бургас и 31% за Плевен. Ганев подчерта, че понижението е по-сериозно от първоначалните очаквания и прогнози.
Той допълни, че при задълбочаване на конфликта е възможно активността да се свие още. При сценарий на война, продължаваща над девет месеца, цените на петрола могат да достигнат и надхвърлят 150 долара за барел, което би имало драматични последствия за световната икономика и съответно за българската.
В същото време Ганев посочи, че смята за по-вероятен по-благоприятен сценарий – приключване на войната в рамките на 1–2 месеца. Тогава, според него, вниманието трябва да остане върху основните фактори, които влияят на търсенето – цените на имотите, възнагражденията и съотношението цена–доход. От страна на предлагането той отчете спад на новото строителство, но увеличение на офертите на вторичния пазар.
Ганев очаква банковата система у нас да остане стабилна през годината, което би запазило ипотечните кредити относително достъпни. Въпреки това той отбеляза, че от началото на 2024 г. цените на жилищата растат по-бързо от доходите, което влошава достъпността. Според него охлаждане на пазара би било положително развитие, тъй като може да намали „нерационалните очаквания“.
Като фактор за по-слабата активност той открои отсъствието на купувачи, които са влезли на пазара през предходните две години с изпреварващи покупки, водени от очаквания за ефекти от въвеждането на еврото. По думите му това е значим сегмент, а „бързите действия“ не са били в тяхна полза, тъй като са допринесли за ценовия натиск. Наред с това, част от активните в момента купувачи отлагат решенията си, тъй като при огледи и промоционални оферти виждат по-малък натиск и по-добри условия за преговори.
Ганев посочи, че спадът на сделките може да подобри достъпността на жилищата. Той припомни, че 2025 г. е била най-силната година за пазара в София след 2008 г., и прогнозира по-умерено поскъпване – до около 10% към първото тримесечие на 2026 г., с възможност ръстът да се забави до 5% към края на годината.
На фона на поскъпването на енергоносителите през последния месец институции и макроикономисти вече са повишили прогнозите си за инфлацията в България за 2026 г. Ганев коментира, че е малко вероятно новата инфлационна вълна автоматично да повтори ефекта от периода 2021–2023 г., когато високата инфлация е подтиквала домакинствата към по-прибързани решения. Според него този път покачването може да е по-плавно, а и ценовите нива вече са значително по-високи.
