Начинът, по който се управляват реките в България, е погрешен и липсва системен подход, като реакциите на институциите често идват едва след като се случи бедствие. Това коментира пред бТВ бившият служебен министър на околната среда и водите Юлиан Попов.
По думите му, при очакваното развитие на климатичните промени внезапните и силни валежи ще стават все по-чести и по-интензивни. Той даде примери с трагични инциденти по Черноморието, като посочи, че ако подобни събития се случат в пика на туристическия сезон, броят на жертвите може да бъде многократно по-висок. Според него комбинацията от лошо управление на речните корита и неадекватна инфраструктура може да доведе до „невероятна“ по мащаб трагедия.
Попов подчерта, че държавата трябва да се намесва основно в най-критичните ситуации, а не да поема автоматично всички щети при всеки инцидент. По думите му не е нормално да се очаква държавата да компенсира всяко наводнено мазе или последствията от всеки проливен дъжд.
Бившият министър акцентира и върху липсата на координация между институциите, които отговарят за водите, както и върху натрупани с години проблеми от неправилни инженерни решения и безконтролно строителство. Той настоя, че реките трябва да се „диагностицират“ по цялото си протежение, а не само да се разчита на периодично почистване. Като пример посочи, че в София реки са вкарани в бетонни корита, а мостове и друга инфраструктура допълнително ограничават проводимостта им.
Попов предупреди, че с наближаването на лятото е вероятно страната да се изправи и пред суша. Според него режимът на водата ще се запази, докато не бъде подобрена градската инфраструктура, като припомни, че на места загубите по мрежата достигат 50–60%. Той добави, че дъждовната вода не се използва рационално – нито за напояване, нито за други нужди – и изрази мнение, че Плевен ще остане на воден режим и занапред.
В заключение Попов заяви, че България се нуждае от цялостна реформа в управлението на водите, съчетана с модерни и природосъобразни решения.
