**Българският баскетбол в криза: липсата на клубове и обезсърчените истини**
Съвременният българин е обзет от страхове – страх да изрази истината, заради страх от загуба на работата и средствата за прехрана, страх от обиди и негодувание. Този страх се простира и върху неговата готовност да протестира.
Неотдавна предложих на уважавани личности в българския баскетбол да дадат интервю за водещия сайт в бранша – BGBasket.com. За съжаление, те отказаха. Предпочитат мълчание или общуване чрез социалните мрежи. Причината за този страх ясно се вижда от реакциите на нашите репортажи и критични статии – често ни критикуват и питат защо пишем така. Обажданията пристигат не само от баскетболния сектор, но и от волейболния и тенис обществата.
Трябва да заявим истината за случилото се с отборите Черноморец и Ямбол – ситуации, които бяха подготвяни години наред. „Наемниците“ може да спечелят битка, но не и война. Също така, фиаското на ЦСКА беше предсказуемо, а само преди месеци Берое изпадна в подобна ситуация.
В средите на българския баскетбол съществуват отбори, но не и клубове при мъжете и жените. Причината не е само в това, че държавата е абдикирала от спорта. Няма как да се разчита само на политическо благоволение. Единствените, които частично се доближават до понятието „клуб“, са Рилски спортист, Балкан и отскоро Черно море. Истински клуб, като тези в Гърция или Турция, включвана сложна структура с президент, спортен мениджър, маркетинг отдел и съдействие от различни източници за финансирането, а не само от държавата или спонсори.
Пример: кой е президентът на плевенския Спартак и какъв негов принос видяхме в медиите? Няма интервюта, нито откритост.
Доста необичайно е старши ръководител да пита защо има пет треньори в юношеската секция – „не може ли с двама?“. Нелогично е в представителния отбор на НБЛ треньорите в детско-юношеските школи да чакат месеци за заплатите си. Същeвременно играчи също не получават своите обещани възнаграждения. Всичко това обезсмисля моралните задължения, които ръководителите имат към отборите.
Защо Черноморец няма отбор за младежи, който да участва във финали на държавно първенство? Защо се харчат средства за участия в Северни лиги вместо за текущите задължения?
Докато българските баскетболни отбори не направят усилия да се трансформират в истински клубове, ситуацията ще продължи да деградира. Изкуствените отбори, които се задържат само временно, няма да донесат промяна към по-добро.
Информацията за тази новина е предоставена любезно от bgbasket.com
