Валентин Асенов – Хъкъла, е роден на 22.12.1961 г. в с. Обител, Област Търговище. През 1981 г. завършва Художествена гимназия в гр. Казанлък, а през 1987 г. – и ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” със специалност „Живопис“. От 1988 г. участва в над 17 национални общи изложби и във всички експозиции, организирани от Представителството в Плевен на Съюза на българските художници, на което е член. Има 11 самостоятелни експозиции в страната. От 1998 до 2003 година участва в изложби в галериите “Пранерщрасе” – Мюнхен, и ART Fair – Франкфурт, Германия. Носител е на много отличия от бианалета, национални изложби и други престижни форуми. Участва в пленери в чужбина и в страната. Негови творби са притежание на Министерство на културата – България, на художествени галерии в Плевен, на частни лица и колекции в България, Германия, Турция, САЩ, Испания, Англия. Живее и твори в гр. Плевен.
– Кога реши, че искаш да бъдеш художник?
– Още в детските години. В родното ми село имаше един художник и си обещах и аз да бъда такъв. Това ми беше мечта. Рисувах много, участвах в училищни конкурси.
На каква възраст създаде първата си творба, която те удовлетвори?
Бях в 6 клас. Събрах си пари, купих си маслени бои и започнах да рисувам сериозно. Имах цел и се стремях към нея.
– Мислил ли си за друга реализация, освен за тази?
– Човек винаги има много мечти като малък. Аз исках да стана шофьор на ТИР. Но така се стекоха обстоятелствата, че тръгнах по друг път. Кандидатствах в Художествената гимназия в град Казанлък през 1976 г, приеха ме и нещата тръгнаха в тази посока.
– Имало ли е моменти, в които си се питал дали да продължаваш да се занимаваш с изкуство, или не?
– Човек винаги изпада в съмнения. Терзаеш се, пробиваш платното и започваш отначало – идеята не те оставя на мира.
– А какви бяха за теб тези ученически години – интересни, вдъхновяващи, трудни? С какво се сблъска?
– Беше далече от дома, деца от цяла България. Имаше два профила – изящни изкуства и дизайн. Аз бях в първия. Останаха ми много хубави спомени от тогава. И до сега се събираме с колегите, останахме си приятели, срещаме се по изложби. След това продължих във ВТУ – във Факултета по изобразително изкуство, завърших живопис там.
– Какво беше това време за теб?
– Мисля, че доста успешно. Правех доста експерименти относно начина на работа. Посещавах много изложби, преподавателите ме вдъхновяваха.
– Според теб, изобразителното изкуство разбираемо ли е за всеки, или човек трябва да има някаква определена сетивност, за да може влезе в един такъв свят?
– Мислех, че е разбираемо, но се оказа, че не е чак толкова. Учудвам се, че някои хора не могат да видят внушенията в една картина. Зрителят търси повече да има нещо конкретно на платното. Абстрактното е различна материя. Творецът се развива и в един момент вижда, че не му стига само да пресъздава природата, да речем. И нещата тръгват в друга посока, в друго търсене, композиция, цветове, стил и т.н. И човек се оформя вече като художник.
– Значи един неподготвен зрител може да се изгуби в света на абстрактното изкуство?
– Да речем, че може. Много хора отхвърлят абстрактното изкуство, тъй като не са стигнали на това ниво на разсъждение, на мисли. Аз имам картини, в които загатвам за някои конкретни неща от действителността, които са развити абстрактно. В това изкуство зрителят може да измисля и намира различни неща.
– И може би това е някакъв диалог с картината, който възприемащият провежда, докато общува с едно произведение.
– Да, това го провокира да потърси какво е нарисувал този художник.
– А искал ли си да станеш учител, или съдбата те отведе в тази посока?
– По едно време исках, после реших, че няма да е това. Работил съм като художник в един завод 2 години и нещо. След това вече се прехвърлих като преподавател в НУИ „Панайот Пипков“ в Плевен. И така тръгнаха нещата. Преподавам от 1990 г.
– На какво учиш младите художници?
– Искам да им дам основата, да мислят като художници, защото понякога виждам талантливи хора, които се пропиляват. Съвременните младежи с новите технологии често са така. Имам деца, които са много добри като рисувачи.
– Липсва им постоянство, може би.
– Не посещават изложби и от там идват проблемите. Явно смятат, че знаят всичко, или нямат потребност. Не знам. Не осъзнават колко е важно това за тяхното развитие. И в един момент нещата при някои тръгват в лоша посока – към кича. Други чакат някой да им помогне да си нарисуват работите. Самото общество сякаш също харесва повече кича, което е чалгата в изкуството. Опитвам се да се преборя с това, да им дам правилната посока на развитие.
– Те ще си изберат в крайна сметка.
– Да. Често си променят и желанията. Веднъж искат да са архитекти, после – художници, после рекламни дизайнери, графични дизайнери. В крайна сметка всеки си решава сам как ще се реализира в живота. Добре е човек да следва мечтата си и да не се отказва.
– Ти си председател на Дружеството на художниците в Плевен. Какво ви предстои до края на годината?
– Тази година ще има Бианале на малките форми. Започна кампанията по изпращане информация за работите на авторите, да бъдат одобрени. След това да бъдат транспортирани до ХГ „Илия Бешков“, където се провежда събитието. Да бъдат журирани нещата, да бъде издаден каталог – доста неща предстоят. След това за Свети Пимен имаме традиционна изложба на Дружеството, след което следва Коледната експозиция. С това завършваме годината.
Pleven.info е автоматичен агрегатор на новини. Ние спазваме Creative Commons лиценза за онлайн съдържание и посочваме източника му. Източник на тази новина е плевенският сайт http://plevendnes.com
