В съботата преди Неделя Месопустна, известна също като Месни заговезни, българите отбелязват Голяма Задушница – ден, посветен на помена на починалите. Задушницата е част от българските традиции и е включена в църковния календар, като се провежда три пъти в годината: преди началото на Великия пост, преди Петдесетница и по време на Архангелова Задушница.
На този ден хората посещават гробищата, за да поднесат помен за своите скъпи починали, като често приготвят „коливо“ (варено жито със захар или мед), както и поднасят хляб и вино, символизиращи тялото и кръвта на Исус Христос. В ново време се прибавят и сладки, соленки и други дарове.
По време на помен на гроба се палят свещи, които олицетворяват силната вяра, а техният пламък напомня за вечността на душата. Тамянът се използва като символ на чистата молитва, докато цветята отразяват добродетелите на починалия.
Въпреки традицията да се оставят храни на гробове, православния канон обявява това за неправилно, тъй като се вярва, че душите на починалите не могат да се хранят с материална храна. Традицията насърчава раздаването на сладкиши и вино на живите, които така могат да помнят за скъпите си близки. Раздаването на храна се прави и с благотворителна цел, като на бедни и нуждаещи се.
Освен това, в новината се споменава, че в деня на Задушница са осигурени допълнителни електробуси до гробищните паркове, за да улеснят достъпа до местата за помен. В споменатия ден също така Православната църква почита Свети Герасим, а имен ден празнуват хората с имената Евлоги и Зоя.
Източник на информацията: PlevenZaPleven
