Научно изследване, проведено от холандски учени от Университета на Еразъм в Ротердам и публикувано в списание Royal Society Open Science, разкрива как лъжата влияе на невербалното поведение. В редица експерименти с участници, записвани на видео, изследователите анализирали разкази – някои от които правдиви, други преувеличени или изцяло измислени – с оглед на телесните им жестове и движения.
Резултатите показват, че когато хората лъжат, тяхното телесно поведение се променя и те започват неволно да имитират другия участник в разговора. Този феномен, наречен „невербална координация“, се дължи на повишеното когнитивно натоварване, което изисква лъжата, и автоматичните процеси в мозъчната дейност, включително мимикрия. Въпреки че този механизъм на имитация се случва несъзнателно и не изисква допълнителни усилия, той може да бъде индикатор за лъжа, тъй като лъжецът се опитва повече да контролира своите думи, отколкото своите жестове, които отиват в „автопилот“.
Изследването подчертава, че въпреки че невербалните сигнали могат да помогнат при определяне дали някой е лъжец, те не предоставят 100% точност, тъй като не могат със сигурност да покажат причината за дискомфорта или нервността на индивида.
Източник на информацията: PlevenZaPleven
