В битката при Клокотница през 1230 година цар Иван Асен II на България победил армията на епирския деспот Теодор Комнин, довеждайки до най-голямото териториално разширение на българската държава в историята. Този успех превърнал България в водеща сила в Югоизточна Европа. Последвалите десетилетия били един от най-успешните периоди в историята на страната, много благодарение на Асеневците, които установили българската държавност след византийско управление и успели да обединят земите на българите. След Четвъртия кръстоносен поход и разпадането на Византийската империя през 1204 година, България воювала за византийското наследство. Цар Калоян вече бил победил латинските рицари при Одрин, но след смъртта му, блясъкът на успеха избледнял. Иван Асен II, бягството и възстановяване на трона, възползвал се от дипломацията и укрепил държавата с нови територии, в това число чрез брак с унгарската принцеса Анна-Мария.
Въпреки съюза между България и Епирското деспотство, Теодор Комнин нападнал българите, което довело до битката при Клокотница. Иван Асен II със събрана армия ги разгромил, като освободил пленените гръцки войници и по този начин спечелил слава и подкрепа сред гръцкото население, което улеснило настъплението над Епирското деспотство. От 1230 до смъртта си през 1241 година, Иван Асен II превърнал България в силен играч в региона, възстановил и Търновската патриаршия, и избегнал директен конфликт с Латинската империя, което показвало далновидна политика. Иван Асен II починал на възраст около 47-48 години, оставяйки силна и разширена държава, която обаче скоро била изправена пред нови предизвикателства с наближаването на Златната орда. Бурните времена, които последвали, са затруднили България и тя успяла да възстанови своята мощ чак половин век по-късно, в началото на XIV век.
Източник на информацията: PlevenZaPleven
