Художникът Илиян Ангелов: Егото може да изяде твореца [ПД]

Акценти

Илиян Ангелов е роден в град Каварна на 4.03.1964 г. Завършва НХГ “Димитър Добрович” в град Сливен, а през 1991 г. се дипломира със специалност „Живопис“ при проф. Александър Терзиев във факултет “Изящни изкуства” на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. От 1991 г. участва в регионални и национални изложби. Има 7 самостоятелни изложби в периода 1992-2017 г. в различни населени места на страната. Създава илюстрации за два романа и участва във всички издания на малките форми в Плевен. Включва се в международен пленер и международна изложба в Румъния, както и в други арт изяви. Негови творби са притежание на държавни галерии и частни колекции в България, Румъния, Франция, Германия и Русия. Преподава изящни изкуства в Националното училище по изкуствата “Панайот Пипков” в Плевен. Негови работи са представени в експозицията, с която беше открита на 31 май в Плевен частната художествена галерия „Дориан“. За пътя на твореца и преподавателя разказва за читателите на Plevendnes.com Илиян Ангелов.
– Имаш ли любими теми в творчеството си?
– Теми нямам, но имам символи, които използвам постоянно. Вместени са някъде в тази по-изчистена, по-монументална живопис от предишните ми по-илюстративни работи. На фона на изчистени неща някъде присъстват и магаренцето, и църквата, и хоризонтът.
– А защо магаренцето е един от любимите ти символи? Какво влагаш в това?
– Художникът говори с картини. Има едно много голямо смирение и търпение в магарето. Една голяма упоритост, инат, голяма плодовитост и колкото го товариш, то толкова носи.
– Какви материали предпочиташ да използваш?
– В момента работя с акрил, обичам да работя и с масло. Акрилът привлича с това, че цветовете са по-чисти, по-ярки. Докато с маслото е доста по-сложно, но нещата могат да се овладяват. И двата материали си имат плюсове.
– Кога реши, че ще ставаш художник?
– Не знам дали съм станал, защото ще се уча цял живот, но може би съм решил, че искам това да бъде моят път, още като дете. Като кандидатствах в Художествената гимназия след 7-ми клас смятах, че този път, който приемам, трябва да го извървя докрай. Това не значи, че съм го следвал постоянно – куп условия и преломи в живота са ми пречели. Спирал съм и пак съм започвал.
– Важно ли е за един творец да има собствен стил, да е разпознаваем?
– Да, трябва, защото почти всеки художник се е влияел от някого или от нещо – не крия, че и аз съм го правил, но в крайна сметка колкото повече работи човек, започва да намира себе си. Постепенно всичко си идва на мястото, само трябва да се работи сериозно. Разбира се, важно е да имаш дарбата, която се дава свише – ако я нямаш, нищо не става.
– Казваш, че трябва да се работи. Това означава ли, че не е необходимо да чакаш вдъхновението, а трябва да се полагат ежедневни усилия?
– По принцип художникът не може без муза. Аз понякога превръщам негативните събития в релакс от другата страна на изкуството, за да не губя деня и нощта. А иначе музата си е муза, но всичко опира до реализацията на една картина.
– Работиш ли нощем?
– Да, мога и пет пъти да рисувам през нощта, когато съм с жена ми, но когато съм сам, мисля, че още по-лесно става, защото никому не преча.
– Имаш ли любими учители по твоя път?
– Винаги има, без тях не може, но не ми се цитират имена.
– Ако не беше художник, с какво щеше да се занимаваш?
– Знае ли човек? Никой не знае какво ще стане утре. Аз нито съм предполагал, че някога ще дойда в Плевен да живея, че ще преподавам в НУИ „П. Пипков“, че от приложник ще стана изящник, но не съжалявам за това. Съжалявам, че когато е трябвало, не съм работил малко повече като художник.
– Съжаляваш ли за нереализирана мечта?
– Не мога да си спомня всички свои мечти, но сигурно има такива. Ние, художниците, понякога вземаме много бързи решения в живота си, много неща се променят в движение, но като цяло винаги в тази сфера са били мечтите ми.
– А защо казваш, че художниците понякога вземат много бързи решения? По-адаптивни ли сте?
– Да, мисля, че сме едно от най-адаптивните съсловия, макар че всеки творец е различен. И това прави живота по-интересен.
– За да си творец, трябва да имаш търпение, нали?
– О, да. За да създадеш нещо, трябва огромно търпение. И така работя. Много често стигам до извода, че нещо трябва да се преработи, да се направи наново, трябва още да се мисли. Явно с годините човек започва да помъдрява.
– Като преподавател в Националното училище по изкуствата „Панайот Пипков“ в Плевен на какво много държиш да научиш учениците си?
– На това, което ми е зададено на мен някога, преди 20 години – да го има и в техните сърца. Няма ли го, няма смисъл да се занимават с това, което правят.
– Поколенията се променят, времето става различно. Какво е характерно за днешните млади хора, с които ти работиш, срещаш се?
– Като умения те са доста по-кадърни, обаче са много непостоянни – днес им харесва едно, утре – друго. А по този начин не се получава и приемствеността.
– Технологиите имат ли отношение към вашето изкуство?
– Да, затова те учат компютърна графика в 11, 12 клас. Времето изисква компютърна грамотност и езикова култура на високо ниво. Иначе как ще оцелеят в този съвременен свят? Но книгата и рисуването все още стоят, като че ли, на пиедестал.
– Децата, учениците ти, провокират ли те със своя начин на живот, със своето виждане за света, със своя усет за изкуство?
– С всичко ме провокират. Искат преди да извървят пътя да станат личности. Това е хубаво, но без да извървиш пътя, не става. Няма как.
– Може би имат тази самоувереност на младостта, която дава самочувствие.
– Да, може би и аз съм бил такъв, може би и ти си била такава.
– Най-вероятно всяка възраст си има своите характеристики и трудно се бяга от тях. Но смяташ ли, че на тях им е по-трудно да се ориентират в това време, в което има всичко – и положително, и отрицателно? Тази информация не ги ли обърква?
– Наистина по-трудно се отсяват качествените неща. Хубаво е, че живеят в свободен свян, но тогава и отговорността е по-голяма. Човек трябва да знае как да отстоява свободата си.
– Ти си един от тримата автори – заедно с Валентин Асенов – Хъкъла, и Страхил Найденов, с които частната художествена галерия „Дориан“ в Плевен стартира дейността си. Какво мислиш за този нов проект?
– Това е едно хубаво, стилно пространство, в което произведенията ни стоят доста добре. Дано галерията запази своя професионален облик и за в бъдеще – да не излезе рязко по течението и накрая да се опорочи желанието и цялата реализация. Необходими са много неща за галериста – опознаването, пътуването, въобще мениджърската работа и професионалното виждане на нещата са много важни. Те се учат с години. Но както каза кметът Георг Спартански, по-добре да се открие галерия в Плевен, отколкото кебапчийница.
– С какво обичаш да се занимаваш, освен с изобразително изкуство?
– Аз съм и художник, и приложник. В Художествената гимназия бях дърворезбар. Висшето ми образование е живопис. И двете са хубави сфери и намират приложение както в интериора, така и в екстериора. Един художник е много широко скроен, ако наистина има усещане за нещата. Може да бъде много полезен навсякъде и да направи много неща. Стига неговото его да не минава над общоприетите неща, които водят хармонията в изкуството. Много често егото изяжда и самия художник.
– Това вероятно важи за всички хора на изкуството?
– Да, историята е дала много примери в това отношение.
– Обичаш да четеш. Каква литература те вълнува?
– Напоследък се връщам към английска и американска класическа литература и такава, свързана с живота на художника.
– Каква музика харесваш?
– В Художествената гимназия слушах рок и поп. По-късно като студент – джаз. И хубави неща от българския фолклор, от класическата музика. Обичам музика, която успокоява.
– Какво ти предстои до края на годината като изяви?
– Първо да приключим успешно учебната година с децата. Предстоят ни вътрешни изпити, външни приемни изпити. Трябва да отида в моя роден край през лятото, защото имам болни родители, на които трябва да обърна внимание. Иначе участвам в изложби винаги, когато има възможност.

Pleven.info е автоматичен агрегатор на новини. Ние спазваме Creative Commons лиценза за онлайн съдържание и посочваме източника му. Източник на тази новина е плевенският сайт http://plevendnes.com