Чадърът е изобретение, чиято история се простира далеч назад във времето, с първите доказателства за съществуването му произлизащи от около 2450 г. пр.н.е. в Древен Египет. Древни цивилизации като Китай, Египет и Индия се спорят за титлата на първите създатели на чадъра. В началото чадърът е бил символ на статус и богатство, използван единствено от аристократите и властимащите за защита от слънцето. Различните цветове на чадърите са отразявали социалния статус на собствениците им. В Древен Египет чадърите са били изработени от материали като палмови листа и пера и са били носени от роби, които би трябвало да защитават господарите си от силното слънце. В Древна Гърция те са били привилегия само за жените, като употребата им от мъже е била свързана с тяхната сексуална ориентация.
През 1786 г., чадърът беше патентован от Джон Бийл, но вече с ново предназначение – за защита от дъжд. Той обаче е бил изключително тежък, тъй като е бил изработен от кост от кит и дървени пръчки, което му придавало тегло близо пет килограма. Развитието на чадъра напреднало значително след изобретяването на металните пръчки 70 години по-късно, и най-накрая, през 1920 г., Ханс Хаупт създава съвременния дизайн на този аксесоар, като днес чадърът е широко разпространен и достъпен за всички.
Източник на информацията: PlevenZaPleven
