Ева Петкова е на 19 години. Завършва Профилираната гимназия с изучаване на чужди езици в Плевен тази учебна година – с профил френски и английски език. Тя от тези млади хора, които вдъхновяват околните с постиженията, възпитанието и позитивизма си. Посвещавайки се на голямата си любов – френския език, с много работа и постоянство, успява няколко поредни години да се класира на челните позиции в националната олимпиада по френски. Паралелно с това пътува по света, работи по проекти, посещава Европейския парламент, прави планове за бъдещето… Как вижда своята реализация, защо танците са неотменна част от живота й и за какво мечтае, споделя Ева Петкова – една успешна млада плевенчанка.
– Ева, изучаването на чужди езици е силната ти страна. Разкажие повече за това?
– През 5-те години в Профилираната гимназия с изучаване на чужди езици в Плевен (ПГПЧЕ) френският език беше в центъра на всичко в ежедневието ми и имаше съответните резултати. Още в 8-ми клас, както и през всяка следваща година в гимназията, съм се класирала на национален кръг на олимпиадата по френски език, като в 12 клас станах и лауреат. Това е най-важно да се постигне в 12 клас, защото осигурява място в университета без полагане на изпит и се равнява на оценка 6.00.
С учителката си по френски – Румяна Гетманова– Как се постига такъв резултат?
– С упоритост. И когато харесваш нещо, просто се получава. В 8-ми клас не вярвах много в себе си, но след първото постижение, след първото класиране имаше хем изненада, хем вдъхване на кураж. И от там нататък полагах системни усилия. Имах и страхотна учителка през всичките 5 години – това е Румяна Гетманова. В училище се осигуряват допълнителни часове за потенциалните участници в олимпиадите, както и за тези, които са постигнали успехи на такива състезания. Осъществяват се обмени с Франция ежегодно. Единият е кореспонденция с френско училище – посещавала съм такова веднъж. Участвала съм в подобен обмен и по европейската образователна програма „Еразъм +“.
– Къде те заведе френският език?
Заведе ме до по-добро познаване на духа на Европа, може би. Срещна ме с хора както от Франция, така и от други държави. Отвори ми повече възможности, включително посещение на Европейския парламент в Страсбург, а това ми донесе чувството за принадлежност към голяма общност.
– А в Париж как се почувства?
– По време на обмена с Франция, който продължава около седмица, е включена обиколка на Париж, но е крайно недостатъчна. Исках да видя още от този град, затова се организирахме семейно и успях да прекарам 5 дни там. Може би бих се връщала всяка година.
– Какво те впечатли там?
Въпреки че представите ми за Париж и реалността се разминаха, защото видях мръсотия и натоварен трафик, има нещо неописуемо в атмосферата, в Айфеловата кула вечер, което ме очарова.
– Привличат те духът и магията?
– Да.
– Успя ли да посетиш музеи?
– На първо място видях Лувъра, на който трябва да се посвети поне един ден, Музея на восъчните фигури – емблематичен за френското изкуство, Музея на шоколада. Изкуството е навсякъде, не само в галериите.
– А ти защо се насочи към френския език? Някой повлия ли ти?
– Моето първо желание всъщност беше немски език, и то под влиянието на родителите ми, защото аз не смятам, че в 7-ми клас по-големият процент от учениците са наистина ориентирани и могат да вземат лично и правилно решение за това как искат да продължат пътя си. По-скоро всеки избира в зависимост от това къде отиват приятелите му. Аз знаех, че искам език, но не знаех точно кой и родителите ми ме насочиха към немски. Но на първо класиране ми приеха по второ желание, което беше френски. Интуитивно реших, че не искам да чакам второ класиране и друг прием и искам да остана в тази паралелка. През 5-те години на обучението си се чувствах много на място.
– Освен френски, си учила и английски език.
– Да, посещавах и езикова школа, като в 10-ти клас постигнах сертификат В1 и спрях да посещавам школата, защото следващият сертификат е за практикуващи учители и беше излишен за мен за момента. Следващата учебна година моята учителка в Школата ми предложи да бъда асистент – понякога да работя с деца, да правим упражнения. Приех с радост и беше удоволствие за мен.
– С каква специалност ще продължиш висшето си образование?
– С руска филология. Още нямам ясна визия точно каква професия искам да практикувам след време и смятам да започна с още един език.
– А защо руски език?
– Мисля, че има перспектива. Мечта ми е да отида в Русия. Избрах Нов български университет, защото проучих, че ми предоставя доста възможности както за работа по проекти и пътувания, така и за практическа работа, която често липсва в училищата. И сега, когато мога да избирам как ще протекат следващите ми години на обучение, бих предпочела един по-различен и модерен подход, който се надявам, че ще ми бъде осигурен.
– А бъдещето ти с езиците ли ще е свързано, все пак?
– Да, ще е в сферата на езиците, но искам да видя по-отблизо как хора се реализират в различни сфери и вече ако преценя, че избирам професия в друга насока и тя там ще е подкрепена от езикови знания, ще запиша магистратура или друга програма – вече има толкова възможности, отвсякъде ме заливат с предложения. Смятам, че езиците са богатство и още един би ми бил от полза.
– Какво друго те е интересно?
– Ходя на спортни танци от 4-годишна в Школа „Зорая“ при читалище „Христо Ботев“. Преди дни беше последният ми концерт, който беше много вълнуващ и емоционален, защото беше прощален. Танците са били неотменна част от живота ми от неосъзната възраст до сега. Не съм спортна натура, но това е единственият спорт, който ми доставя удоволствие. Нищо не ми носи това усещане, като танците, защото те не са само спорт, те са музика, техника и много повече. Не съм намирала в нищо друго по-любимо хоби и по-добър начин за развлечение, разтоварване и поддържане на добра физическа форма.
– 15 години са доста време.
– Имах прекъсване от няколко години, но започнах да посещавам концертите на Школата, стана ми много мъчно и се върнах отново. Сега изобщо не ми се прекъсва – трябва да си намеря нещо подобно в София. Почти никъде не се предлагат спортни танци за удоволствие – навсякъде готвят децата за състезания.
– За какво мечтаеш?
– Искам да пътувам до дестинация извън Европа, защото съм ходила в различни държави, но навсякъде се усеща духът на Европа. Искам да посетя нещо доста по-различно – арабска страна или САЩ, Канада. Това за сега е на преден план и ако мога да го осъществя през тази лятна ваканция, ще съм много щастлива.
– Как се виждаш след време – реализирана в чужбина, или реализирана в България?
– Надявам се успешно реализирана в България.
– От позицията на 19-годишно момиче как виждаш ситуацията у нас – има ли достатъчно възможности за реализация на младите хора?
– За момента вярвам, че има, стига човек да е достатъчно гъвкав и достатъчно знаещ и можещ. Надявам се да се уверя в това и наистина да е така, защото все още не съм била на пазара на труда и не мога да съм сигурна, но вярвам че може – познавам такива хора.
Pleven.info е автоматичен агрегатор на новини. Ние спазваме Creative Commons лиценза за онлайн съдържание и посочваме източника му. Източник на тази новина е плевенският сайт http://plevendnes.com