На 18 януари 2025 г. Българският антифашистки съюз съобщи за кончината на Бойко Георгиев Димитров, осиновеният син на първия комунистически лидер на България, Георги Димитров. Новината беше разпространена от председателя на съюза, Евгений Белий, в социалните медии.
Бойко Димитров е роден на 5 юни 1941 година в Плевен. Рано в живота си остава сирак, след като родителите му, активисти в антифашистката съпротива, загиват. През 1946 година той е осиновен от Георги Димитров, което определя пътя му в политическата кариера.
След като завършва обучението си в Института за международни отношения в Москва през 1963 г., Димитров започва работа в българското представителство към ООН в Ню Йорк. В следващите години той заема редица високи позиции в българските политически и дипломатически институции, включително в Института за външна политика и като главен редактор на списание „Международни отношения“. От 1978 до 1982 г. е посланик на България в Хавана, а през 1989 година става министър на външните работи.
След промените в началото на 1990-те, Бойко Димитров продължава активното си участие в политиката като член на Висшия съвет на БСП и като народен представител в Седмото Велико Народно събрание.
