Служители на плевенските музеи и художествени галерии отправиха призив да бъде прекратено дългогодишното пренебрегване на културата и музейната общност, което според тях се проявява в хронично недофинансиране и подценяване на професионалния труд в сектора. Това бе заявено по време на пресконференция в сградата на Регионалния исторически музей в Плевен.
В срещата с медиите участваха работещи и синдикални членове от Регионалния исторически музей, Регионалния военноисторически музей (включително Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“), както и от структурите на Художествена галерия „Илия Бешков“. Присъствието си като знак на подкрепа засвидетелстваха и директорите на трите културни института – Володя Попов, Нели Станева и Цвета Евлогиева – Кацарова.
Позицията пред медиите представиха председателят на синдикалната организация на КТ „Подкрепа“ към РВИМ – Плевен Валентин Шопов и председателят на синдикалната организация на КНСБ в РИМ Румянка Балева.
В разпространеното изявление се подчертава, че културата не трябва да бъде възприемана като второстепенен бюджетен разход, а като стратегически ресурс, свързан с националната памет, идентичността и духовния капитал на обществото. По думите на авторите музеите и галериите имат ключова роля за опазване на историческото наследство, възпитание на поколения и изграждане на ценностна система и национално самочувствие.
Синдикатите посочиха, че проблемите в сектора продължават да се неглижират, а трудът на специалистите остава недостатъчно оценен както финансово, така и институционално. Според тях продължителното недофинансиране поставя под риск не само достойното възнаграждение, но и самото съхраняване на културно-историческото наследство, определяно като безценно и невъзстановимо.
Валентин Шопов акцентира, че недостигът на средства води и до затруднения при покриване на разходи за енергоносители, а заплатите на служители, които са на минимално възнаграждение, трябва да бъдат актуализирани. Той коментира, че държавата не третира сектора със същата чувствителност, с която подхожда към други сфери като полицията, администрацията и други браншове.
На този фон синдикалните организации са изготвили пакет от искания към правителството и Народното събрание. Сред основните е настояването за адекватно финансиране и заплащане, като работещите в музеите и галериите да бъдат приравнени към специалистите в образованието, тъй като освен че управляват и съхраняват значими фондове, участват и активно в обучението на деца и младежи. Според тях без достойно възнаграждение няма как да се привлекат и задържат млади кадри в професията.
Второто искане е държавният бюджет да осигури целево финансиране за откритите музейни площи – част от културно-историческото наследство, които изискват постоянни грижи, поддръжка и експертен контрол.
Третото настояване е да бъде прекратена тенденцията възнагражденията на музейни и галерийни специалисти постепенно да се „свличат“ към минималната работна заплата, което ги превръща в т.нар. „работещи бедни“. Като пример беше даден Регионалният военноисторически музей, където по данни на синдикатите около 40% от служителите са на минимална заплата.
Като четвърта мярка се предлага гарантиране на минимум 15% увеличение на държавната субсидия за музеи и галерии, но не по-малко от годишния ръст на минималната работна заплата, с цел по-голяма предвидимост, устойчивост и реално нарастване на доходите. Шопов уточни, че списъкът не изчерпва всички искания, но включва тези, които синдикатите определят като най-важни и най-болезнени.
Към общинските власти организациите отправиха призив за устойчиво, целево и предвидимо финансиране чрез планирана общинска субсидия, съобразена с реалните потребности на регионалните културни институти. Поставен беше и въпросът за осигуряване на средства за ремонти и системна поддръжка на сградния фонд.
Синдикатите настояха още браншовите колективни трудови договори, договорени между държавата и синдикалните структури, да бъдат съгласувани и признавани като реална гаранция за договорените трудови стандарти. Според тях не бива да се създават административни или финансови препятствия пред изпълнението на договореностите, включително по отношение на работното облекло, допълнителното възнаграждение за прослужено време и обезщетенията при пенсиониране.
Източник на информацията: БТА.