Докато спектакълът „Дами канят“ продължава успешното си представяне в страната, екипът зад театралната адаптация по Георги Мишев, режисирана от Асен Блатечки, се подготвя за мащабно национално турне през летните месеци. Продукцията ще гостува на поредица от открити сцени в различни градове, като организаторите обещават сезон, изпълнен със смях и емоции.
Турнето започва в края на юни с представления в Летния театър в Плевен на 24 юни, в Добрич на 25 юни и участие във фестивала „Тодор Колев“ в Летния театър в Шумен на 26 юни. През юли спектакълът ще бъде представен във Велико Търново на 2 юли, Русе на 3 юли и Варна на 4 юли. След това трупата ще се срещне с публиката в Бургас на 6 юли и в Стара Загора на 7 юли. Средата на месеца е запазена за морски вечери – на 18 юли в Амфитеатър „Арена“ в Свети Влас и на 19 юли в Амфитеатър „Аполония“ в Созопол. Финалът на турнето е планиран за 16 септември на сцената на Античния театър в Пловдив.
На сцената зрителите ще проследят история за любов, изкушения и комични недоразумения, а зад кулисите, по думите на режисьора, работният процес е протекъл необичайно спокойно. В разговор за спектакъла Блатечки подчертава, че постановката е замислена като „поклон“ към създателите на филма, като отбелязва и личната си връзка със Стефан Данаилов, когото определя като свой учител. Режисьорът посочва, че екипът е търсил по-съвременно звучене на текста и допълва, че на премиерата в София двама от създателите на филма са дали положителна оценка, без да открият „имитация“ или „клише“.
Блатечки коментира и избора на Калин Врачански за ролята на Яким, като описва актьора като изключително енергичен и склонен да изпробва множество решения още от първите прочити. По думите му задачата на режисьора в подобна работа е по-скоро да „обира“ част от идеите, отколкото да подтиква към тях.
Въпреки очакванията, че творческите спорове често водят до силни идеи, Блатечки твърди, че репетиционният процес е минал без конфликти. Той посочва като впечатляващо обстоятелство, че осем актриси, част от които първоначално не са се познавали, са работили без скандали, интриги или напрежение. В по-личен план режисьорът добавя, че „жената си е генерална загадка за всеки един мъж“, а на въпрос за идеалния актьорски тип отговаря, че цени едновременно въображението и дисциплината.
Като единствен неизменен „ритуал“ в трупата Блатечки откроява закъсненията на Врачански за репетиции, които описва като постоянни, но уточнява, че в екипа не се е налагало „умиротворяване“, тъй като работната атмосфера е останала спокойна и приятелска.
Автор: Елица Пенова.
