В неделната си проповед в шестата неделя след Петдесетница отец Иван от плевенския храм „Света Параскева“ подчерта, че човек няма право да осъжда, защото съдът принадлежи единствено на Бога. По думите му, всеки, който съди, на практика си присвоява Божии права.
Свещеникът припомни евангелския разказ за изцелението на разслабения, като акцентира, че Христос първо простил греховете на болния, а след това го излекувал. Според отец Иван юдейските книжници, без да имат вяра, прибързали да осъдят Иисус в сърцата си и да Го обвинят в богохулство.
Отец Иван отбеляза, че и в наши дни мнозина дръзват да „съдят“ Бога, без да разбират духовния живот и водени от привързаност към земното. Той посочи, че хората често задават въпроси защо едни, които грешат, живеят в благополучие, а други – праведни – търпят лишения; защо едни доживяват до дълбока старост, а други си отиват млади; защо боледуват деца и загиват невинни хора. По думите му едни упрекват Бога за сушата, други – за дъждовете; едни – че „наказва“ чрез бедствия и войни, други – че „не наказва“ и допуска беззаконието.
Свещеникът определи тази нагласа като бунт на творението срещу Твореца и я свърза с човешка гордост и духовна слепота – човек вижда външното, но не и скритата същина на нещата, познава частично миналото и настоящето, но няма знание за бъдещето. Той сравни подобно самонадеяно „съдене“ с дете, което посяга към „ножа“ на Божия съд, без да осъзнава опасността.
Отец Иван допълни, че не по-малко тежък грях е осъждането на ближния, включително когато се изнасят на показ реални или предполагаеми чужди прегрешения. Той подчерта, че никой няма право да съди другите, тъй като и самите хора са подвластни на грехове, често по-тежки от тези, които приписват на околните. Според него единственото „позволено“ осъждане е самокритичният поглед към собствените постъпки – ако човек следи себе си, няма да намира основание да съди друг.
На неделната света литургия в храма присъстваха и поклонници от пешеходния поход „Светият път“, които вървят по маршрута на пренасянето на мощите на свети Йоан Рилски от Велико Търново към Рилския манастир.
Източник на информацията: БТА.
