През март 1947 година в България се провежда парична реформа. Съгласно постановление на Министерския съвет от 7 март 1946 г., се изтеглят от обращение старите купюри и бонове, емитирани до 1943 година, включително и банкноти с номинал 200, 250, 500, 1000 и 5000 лева. Реформата се развива в периода от 10 до 16 март 1947 година, като в обращение остават само банкнотите от 20, 50 и 100 лева и всички монети. В този период се въвеждат нови банкноти със същите номинали.
По време на реформата граждани могат да обменят максимум 2000 лева на лице, като суми до 200 лева се заменят по съотношение 1:1 за налични пари, а останалите се превеждат по блокирани сметки. Частните предприятия имат възможност да обменят до 50% от фонда „Работна заплата“ за предходния месец, с максимален лимит от 35 хиляди лева. Държавните организации могат да обменят без ограничения.
Законът за еднократен данък върху имуществата, приет към края на реформата, допълнително редуцира количеството пари в обращение (от 76 милиарда на 25 милиарда лева към края на март) и изземва съкровищни бонове за над 31 милиарда лева.
При обмяната стойността е в съотношение 1 към 1, но суми над 15 хиляди лева се облагат с данък, стигащ до 70% за суми над 2 милиона лева. В резултат на данъчната мярка са събрани допълнителни 2 милиарда лева от предприятия.
Деноминацията, която се извършва през 1947 година в България, представлява замяна на старите парични знаци с нови, с цел опростяване на паричната система и, често, реагиране на инфлация. Сходни мерки са предприемани в миналото при присъединяването на държавите към Еврозоната и други деноминации в България през 1952, 1962 и 1999 година. Спецификата на реформата от 1947 година е, че тя има частично конфискационен ефект, като ограничава максималната сума, която може да бъде обменена от физически лица.
Източник на информацията: PlevenZaPleven
