На 16 февруари 1872 година Антим И, който до този момент служи като Видински митрополит, бе избран за първи български екзарх. Роден в Лозенград като Атанас Михайлов Чалъков, той заема черешата след образование в реномирани учебни заведения, включително Великата народна школа в Цариград и богословското училище на остров Халки, и завършва своето обучение в Духовната академия в Москва.
През своята кариера Антим Първи се превърнал в символ на културното и духовното развитие на българите, противопоставяйки се на Вселенската патриаршия и играейки ключова роля в създаването на Българската екзархия. Той също така се борил за разгласяване на зверствата, съпътстващи потушаването на Априлското въстание от 1876 година, в международната общност.
След бригандските действия на Osmanlı İmparatorluğu, бил принуден да остави поста на екзарх и бил изпратен в заточение в Анкара, откъдето по-късно бил освободен през 1878 година. По време на Сръбско-българската война от 1885 година, въпреки предложението да се укрие, Антим И се отказвал, като избрал да стои с народа и войниците си. Екзарх Антим И починал на 1 декември 1888 година, като неговата последна почивка е в мавзолей, разположен в двора на Видинската митрополия.
Източник на информацията: PlevenZaPleven
