Талантливата плевенска художничка Владимира Йорданова е родена на 22.07.1985 г. в Плевен. Преди дни тя откри самостоятелна изложба в галерия „Дориан“. Многоцветните й и вдъхновяващи с жизнерадостта си творби очароваха зрителите. Тя показва 27 работи, които е рисувала през последните 3 години. Изложбата е много пъстра – и като смисъл, и като багри. Споделя, че главното й вдъхновение идва от нейното семейство, което много я подкрепя. Вдъхновява се и от любовта в живота си – от мъжа до нея и от 8-годишните си синове близнаци, които със своята уникалност всеки ден я провокират да твори. Всички картини в експозицията са изпълнени с маслени бои, с изключение на две, при които е използвала смесена техника. Изложбата може да бъде посетена до 30 юни в галерия „Дориан“ на ул. „Цар Симеон“ 12 в Плевен. За читателите на Plevendnes.com Владимира Йорданова сподели мисли за творчеството и живота.
– Владимира, завършила си специалност „Текстил“ в Националната художествена академия в София, а си се отдала на живописта. Текстилът в миналото ли е вече?
– Аз много се влюбих в живописта и текстилът изостана, но на мен главно желанието ми беше да се занимавам с мода и да вплета артистичност в модата. Успях да реализирам това, докато живеех в София. Там 3 години съм работила в моден бутик и успявах да се изявя като творец в тази област. Но в момента единствено живописта ми е интересна.
– Кога реши, че ще се занимаваш с това изкуство?
– На 4-годишна възраст. Рисувала съм постоянно и съм поискала майка ми да ме запише на рисуване. Започнах да ходя на курсове при господин Ананиев – бащата на художничката Майя Ананиева. Нося професионален талант от баща си, който не е художник, но винаги е рисувал и е искал да се занимава с творчество. По майчина линия чичовците ми са художници – Краси Люцканов и Владо Люцканов. В четвърти клас реших, че ще ставам дизайнерка и тогава ме заведоха при известния плевенски художник Кънчо Кънчев. Всъщност той главно ме е изградил като творец, защото от 4-ти до 11-ти клас съм ходила всяка седмица на уроци при него и едва успяваше да ме изгони от ателието си. През тези години се запознах и с по-голямата част от плевенските художници. После всички се стремяха да ме накарат да кандидатствам архитектура, но аз исках да уча в Националната художествена академия. Винаги ме е привличал начинът на живот на художниците, била ми е интересна тази магия около творците.
– Ти споделяш ли мнението, че художниците често са самовлюбени, егоцентрични, откъснати от реалността?
– Това все пак е до човека, но бих казала, че хората на изкуството са много егоцентрични. Дали ще са художници, музиканти – няма значение. Не мога да обясня защо е така. Наистина трябва да имаш едно самочувствие пред себе си, за да се покажеш – няма как да стане иначе. Ако си стеснителен, ако внимаваш за всяко нещо, ако се съобразяваш с останалите хора и с тяхното мнение, тогава какъв творец си?
– Може би въпросът е да се пази някакъв баланс.
– Да, това е важно, защото повечето залитат. Но аз чета много история на изкуството и виждам, че на гениалните ни творци все нещо не им било както трябва – или ще са луди, или ще злоупотребяват с алкохол, или с други неща. Това са го правили нарочно. Вече няма нужда от подобни стимули в днешно време. Винаги съм се дразнела от това разбиране, че художниците трябва да са измъчени, да са депресирани. За мен това не е вдъхновение. За мен е много по-вдъхновяващо да се чувствам щастлива, всичко около мен да е цветно и красиво. Много колеги творят тъмни и депресиращи картини, които са много добри като произведения, но всъщност какво ти носят. Емоцията им е тежка, тъжна и тази енергия, която ти дават, те обременява по-скоро, отколкото да ти дава нещо положително.
– Това са мазохисти сигурно. И те очакват публиката също да е настроена така. Ти си свободолюбива като личност и творец и вероятно това много ти помага да се реализираш в своето поприще.
– Аз винаги съм знаела, че ще се занимавам с изкуство. Имало е някакви моменти, в които съм се разколебавала, че ще достигна това ниво, което аз самата искам. Но винаги ме е влечало да се занимавам и с актьорско майсторство, и с пеене – все неща, свързани с изкуство, със сцена и с някаква показност.
– Когато имаш трудни моменти, как се отразява това на творчеството ти?
– Дори спирам да рисувам и това още повече ме потиска.
– И как излизаш от такова състояние?
– С пътуване или с посещение на Родопите. Много години съм се зареждала в тази планина. Имам си 2-3 любими места в Родопите, където ходех с баща ми за десетина дни и това ми даваше необходимата енергия, за да продължа.
– Какви други места в страната обичаш?
– Всякакви. Мога да дам за пример град Балчик, който е на морето. Аз съм влюбена в Ботаническата градина! Там също намерих голямо вдъхновение. Много специална енергия има това място, все едно си в друг свят. Заведох двамата си синове там, като бяха още по-малки. Дори те усетиха това различно излъчване и бяха възхитени.
– Имаш ли предпочитания за море или планина?
– Не, аз харесвам всякакви места – само да съм сред природата. Създадох цикъл от творби, насочен към дърветата, защото имах един период, в който, вървейки по уличките, виждах невероятни дървета и исках да се опитам да ги пресъздам. Нито един творец не може да достигне природата – безумие е да мислиш, че можеш да достигнеш до тази гениалност, но исках да ги наподобя, да се опитам с моите изразни средства и сетива да покажа какво виждам и чувствам. И една година работих главно върху това. Природата е много движеща сила в работите.
– Децата ти рисуват ли?
– И двамата рисуват. Няма как да не стане. Те са отраснали с рисуването, защото аз работя вкъщи, нямам отделно ателие, а работя пред тях, с тях. Много пъти им давам възможност по някакъв начин да участват в картините ми. На Дени още на 3 години му връчих платно, бои и четки и все още пазим тази първа творба. Няма как да не им е интересно. Знаят много, чета им, за да се образоват, защото е много важно да имаш култура.
– Какво четеш, освен за изкуство?
– Последната книга, която ми повлия много силно, беше „Калуня-каля” – български исторически роман, написан от писателя Георги Божинов. Романът се издава за десети път. Разказва за турското робство, но така е написано всичко, че наистина всяка дума там е като картина. И толкова добре са описани нещата, че ти все едно си близо до събития и до всичко, което се случва. Чета много стихове – и на класици, и на съвременни автори. Напоследък съвременните са ми много интересни, защото също както в изобразителното изкуство, те не се затварят в рими и в решетки, пишат и бели стихове.
– Литературно произведение може ли да те вдъхнови да създадеш картина?
– Да, но конкретно този роман беше много тежък и аз не бих искала това нещо да го пресъздам в картина. Някой любовен роман, може би. Любовта много ме вдъхновява. Тя е движещата сила на света. Любовта във всяко едно нещо – дали ще е между мъж и жена, дали ще е с други хора. Във всяко едно нещо трябва да има любов. Във всеки жест към другите, дори към себе си. Човек трябва да обича себе си на първо място, за да се чувства добре.
– Какво лято те очаква?
– Надявам се с интересни пътувания.
– Коя е дестинацията?
– Испания. Тя е много цветна и ме зарежда.
– Весело пътешествие ти желая!
– Много благодаря!
Pleven.info е автоматичен агрегатор на новини. Ние спазваме Creative Commons лиценза за онлайн съдържание и посочваме източника му. Източник на тази новина е плевенският сайт http://plevendnes.com
