Ръководството на Медицинския университет в Плевен и Управителният комитет на проекта „Изследователско висше училище: Медицински университет – Плевен“ представиха резултатите от изпълнението на Стратегическата научноизследователска и иновационна програма за развитие „Медицина за здраве“. Заключителното информационно събитие се проведе в зала „Доц. д-р Кунчо Игнатов, д.м.“ в университета.
Проектът се реализира по процедурата „Създаване на мрежа от изследователски висши училища в България“ и се финансира от Европейския съюз – NextGenerationEU чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на България.
Форумът беше открит от ректора проф. д-р Добромир Димитров, който определи изпълнението като завършек на успешен научен проект. По думите му в хода на работата са постигнати важни резултати, сред които подаването на европейски патентни заявки, организирането на множество обучения, курсове и участия в конгреси, които са допринесли за повишаване на квалификацията и за по-добра ориентация към съвременната научноизследователска дейност. Акцент беше поставен и върху развитието на компетенции в управлението, здравеопазването и т.нар. стойностно-ориентирана наука.
Пред медиите проф. д-р Мариела Камбурова посочи, че основната цел е била десетте включени изследователски университета в страната, сред които и този в Плевен, да изготвят и изпълнят собствена тригодишна стратегическа програма за научно и иновационно развитие. Сред заложените индикатори са били увеличаване на научните публикации, подаване на международни патентни заявки като стъпка към комерсиализация на резултатите, участие в международни научни мрежи, привличане на утвърдени и млади учени, както и осигуряване на възможности за конференции, обучения и работни посещения в чужбина. Общата цел е била повишаване на научния капацитет на университета.
В отчета си тя отбеляза, че по проекта са развити ключови направления, включително електронна брахитерапия, транслационна онкология, дигитални инструменти за рационална лекарствена употреба, биоинженерни подходи със стволови клетки и приложения на изкуствен интелект в гинекологията.
По данни от представените резултати са публикувани 134 научни статии, индексирани в Web of Science, което е ръст от 58% спрямо 2020 г. и надхвърляне на планирания показател с 31%. Подадени са седем международни патентни заявки — над три пъти повече от първоначално заложеното. Отчетени са 196 участия на учени в международни конференции, обучения и научни форуми в Европа и Азия.
В научните дейности са участвали 31 млади изследователи, а привлечените водещи учени са осем при първоначално планирани двама. По време на проекта преподаватели и изследователи са получили отличия и академични назначения. Сред посочените примери са доц. д-р Ангел Йорданов, носител на наградата „Питагор“ на Министерството на образованието и науката, и проф. д-р Славчо Томов, избран за член-кореспондент на БАН и отличен с националния приз „Лекар на годината 2025“ в категорията за иновативна медицина и уникални техники.
Председателят на съвещателния борд на проекта проф. д-р Цветомир Луканов коментира, че университетът има основание да се гордее с постигнатото, като подчерта, че фокусът е бил върху стратегически направления с пряка полза за пациентите. Той добави, че средствата са били насочени към области, в които резултатите могат да доведат до по-добро лечение при тежки заболявания. Проф. Луканов, който работи в Германия, посочи още, че е удовлетворен, че финансирането — по думите му над шест милиона евро — е достигнало до Плевен и е намерило приложение в практиката в полза на пациентите.
В пресконференцията участваха представители на академичното ръководство, Управителния комитет и Съвещателния борд, както и ръководители и изследователи от научните групи по програмата.
Източник на информацията: БТА.
