Руската армия записа важна победа със завземането на Плевен и успешното си настъпление на юг от Балканите, което доведе до началото на разгрома на Османската империя в хода на Руско-турската война. Въпреки надеждите на Османската империя за помощ от страна на другите велики държави, тази помощ не се реализира, и империята скоро потърси начини за преговори за мир. Първите опити за мирни преговори, проведени на 20 и 21 януари 1878 г. в Казанлък, бяха неуспешни, тъй като турските делегати отказаха да приемат повечето изложени условия, което доведе до временно прекратяване на разговорите.
Накрая, под напрежението на продължаващото руско военно настъпление, което достигна пряко до Цариград, Османската империя беше принудена да се съгласи на условията, предложени от Русия. На 31 януари 1878 г. в Одрин руският главнокомандващ Николай Николаевич подписа протокола за предварителните основи за мир между Русия и Турция, който слагаше край на военните действия. Едно от ключовите положения в протокола обяви създаването на автономното княжество България в районите с предимно българско население, включващи регионите Мизия, Тракия и Македония, с граници както са били определени по време на Цариградската конференция. Новосформираната българска държава трябваше да плаща данък, да има собствено християнско правителство и местна полиция.
Този протокол за примирие служи като основа за бъдещия мирен договор и представлява исторически значим момент, дефинирайки териториалните рамки на българската държавност след войната между Русия и Турция.
Информацията е представена от Регионалния Военноисторически Музей в Плевен и е споделена на тяхната фейсбук страница.
Източник на информацията: PlevenZaPleven
